Главният мозък (на латински: cerebrum; на старогръцки: ἐγκέφαλος) е главният и най-сложно устроен орган на централната нервна система при хордовите животни, като при черепните се намира изцяло в черепна кутия. Има важна регулираща, обединяваща и координираща роля по отношение функциите на всички други органи.
В ранните периоди от развитието на централната нервна система (ембриогенезата) главният мозък се състои от три т.нар. мозъчни мехурчета – предно, средно и задно. От тях чрез неравно разделяне на предното и задното произлизат пет мозъчни мехурчета. По този начин се дава началото на петте части на главния мозък. Относително най-големият обем на главния мозък у човека е свързан със силното развитие на двете мозъчни полукълба, което обуславя и високото развитие на функциите на централната нервна система.
При повечето безгръбначни животни се наблюдава струпване на нервни клетки в предната част на тялото или в главата. Това образувание също се нарича мозък. Въпреки че няма същия анатомичен и хистологичен строеж като този на хордовите, функцията на мозъка е сходна и съобразена с типа на нисшите животни.
