Докуме́нт (от латинската дума documentum – образец, свидетелство, доказателство) е материален обект, съдържащ информация във фиксиран вид и специално предназначен за нейното съхраняване и предаване във времето и пространството. Носител на информацията може да бъде хартия, перфокарта, фотолента, магнитен или оптичен диск, магнитна лента, глинени плочки и мн. др. Документите могат да съдържат текстове на естествен или формализиран език, изображения, звукова информация и др. Според съдържанието си документите се делят на научно-технически (статии, книги, патенти, чертежи, стандарти, технически доклади и описания), правни (постановления, закони, наредби, договори и др.), управленски (заповеди, указания) и др.
Документите могат да са първични и вторични (реферат, анотация, обзор и т.н.). Видовете обработки на документите се делят на семантични (превод, рефериране, анотиране) и несемантични (копиране, предаване на разстояние, преобразуване в друга форма на представяне). За автоматизация на обработката на документите от 20 век широко се използват компютри.
В исторически аспект носителите на информация силно са се изменяли.
Съвкупността от документи, посветени на определен въпрос, явление, процес, лице, служба и др. под., се нарича документация.
Функционирането на съвременното общество предизвиква създаването на значителен брой документи, предимно текстови.
