Дъждът представлява валеж в течна форма (за разлика от някои други валежи като сняг, суграшица или градушка, които са в твърда форма), образуван чрез кондензацията на капки в някои видове облаци в атмосферата. Дъждът е основен елемент в кръговрата на водата и на него се дължи основната част от падащата като валежи вода на Земята. Той създава подходящи условия за различни екосистеми и се използва от хората за напояване и производство на енергия.
Най-често срещаната причина за дъждове е образуването на масиви от пара при придвижването на атмосферните фронтове. При наличието на достатъчно влага и издигащи се въздушни течения валежът пада от конвективни облаци, като купесто-дъждовните, които могат да формират тясна дъждовна ивица. В планинските области са възможни силни валежи при издигане на въздушни маси по наветрения склон до височина, предизвикваща кондензация във влажния въздух. При тези условия по подветрените склонове климатът често е пустинен, заради спускащия се сух въздух. Движението на мусонните зони на ниско налягане или вътрешнотропичната зона на конвергенция са причина за дъждовните сезони при саванния климат.
Градските топлинни острови също влияят на валежите, предизвиквайки тяхното увеличение, като количество и интензивност, от подветрената страна на големите градове. Средните за света годишни валежи на сушата са 715 mm, а за цялата повърхност на Земята са значително по-високи – 990 mm. Някои системи за класификация на климата, като Класификацията на Кьопен, използват средните годишни валежи като един от параметрите за разграничаване на различните климатични режими. Количествата на валежите се измерват с дъждомери и могат да се оценяват с метеорологични радари
Съществуването на дъждове е наблюдавано или предполагано и на други планети, освен на Земята, като там дъждът може да бъде от вещества, различни от водата, като метан, неон, сярна киселина или дори желязо.
