Елипса
Елипса (от гр. έλλειψη – липса) в геометрията е геометрично място на точки M, за които сумата от разстоянията до две дадени точки
F
1
{\displaystyle F_{1}}
и
F
2
{\displaystyle F_{2}}
(наречени фокуси) е постоянна, т.е.
|
F
1
M
|
+
|
F
2
M
|
=
C
.
{\displaystyle |F_{1}M|+|F_{2}M|=C.}
Окръжността е частен случай на елипса, когато двата фокуса съвпадат.
Разстоянието
|
F
1
F
2
|
{\displaystyle |F_{1}F_{2}|}
се нарича фокусно разстояние, а отношението
ϵ
=
|
F
1
F
2
|
/
C
{\displaystyle \epsilon =|F_{1}F_{2}|/C}
– ексцентрицитет.
Ексцентрицитетът характеризира разтеглеността на елипсата – колкото ексцентрицитетът е по-близък до 0, толкова повече елипсата наподобява окръжност, и обратното – колкото ексцентрицитетът е по-близък до 1, толкова тя е по-издължена.
Елипсата е вид конично сечение: ако един конус бъде пресечен от равнина, която не пресича основата на конуса и не е успоредна на нея, то сечението на конуса и равнината е елипса.
Частта от правата, минаваща през двата фокуса и ограничена от елипсата, се нарича голяма ос. Голямата ос е най-дългата отсечка, която свързва 2 точки от елипсата. Правата, която минава през центъра (по средата между фокусите) и сключва прав ъгъл с голямата ос, се нарича малка ос. Голямата полуос е половината от голямата ос. Аналогично малката полуос е половината от малката ос.
