Компютърът е изчислително устройство с общо предназначение, което може да бъде програмирано да извършва набор от аритметични и/или логически операции. Възможността на устройството да извършва поредица такива операции позволява компютърът да се използва за решаване на теоретично всяка изчислителна/логическа задача. Тези аритметични и логически операции са също така част от програмния код, с който работят компютрите. Целта е обработката на въведена информация (и компютърни данни), най-често дигитализирана или представена в цифров вид, чийто резултат може да се изведе в най-общо казано използваема форма.
Обикновено съвременният компютър се състои от поне един процесор, обикновено централен процесор (CPU) под формата на микропроцесор, заедно с някакъв вид компютърна памет, обикновено полупроводникови чипове памет. Периферните устройства включват входни устройства (клавиатури, мишки, джойстик и т.н.), изходни устройства (екрани на монитори, принтери и т.н.) и устройства за въвеждане/извеждане, които изпълняват и двете функции (напр. сензорен екран от 2000-те години).
От функционална гледна точка всички компютри са съставени от четири основни елемента:
аритметично-логическо устройство, което изпълнява аритметични и/или логически операции;
управляващо устройство, което може да променя реда на изпълнение на операциите въз основа на записана информация;
компютърна памет, в която се съхраняват входните, изходните и евентуални междинни данни;
входно-изходни устройства, чрез които данните постъпват в и напускат компютъра.На практика в повечето съвременни компютри аритметично-логическото устройство, управляващото устройство и част от паметта са обединени в общ компонент, наричан централен процесор.
Компютрите могат да имат различно устройство, като чисто механични конструкции за аритметични изчисления са известни още от древността, но почти всички съвременни компютри са изпълнени с електронни компоненти. Първите изцяло електронни компютри са създадени в средата на 20 век, като най-ранните от тях са с размерите на голямо помещение и с електрическа мощност от порядъка на 100 kW. Съвременните машини, базирани на интегрални схеми, имат милиони до милиарди пъти по-висока производителност при консумирана мощност от няколко до няколко стотици вата. Днес някои по-прости компютри са достатъчно компактни, за да се поберат в различни мобилни устройства, и достатъчно икономични, за да се захранват от малка батерия.
Поставената за решаване задача първо трябва да бъде описана в подходяща форма за обработка. Исторически се е наложило представянето на информацията в паметта на компютъра в двоичен код. Действията по обработка се свеждат до използването на проста логическа алгебра (Булева алгебра). Тъй като практически всяка математическа задача може да се сведе до булеви операции, електронният компютър може да се използва за решаване на повечето математически проблеми, както и на повечето задачи за обработка на информация, които могат да бъдат сведени до математически.
В ежедневната реч под „компютър“ най-често се разбират персоналните компютри в техните разнообразни форми, които в наши дни са се превърнали в символ на Информационната епоха. В същото време далеч по-многобройни са вградените компютърни системи със специализирани функции, неизменна част от различни устройства – от MP3 плейъри до изтребители и от детски играчки до промишлени роботи.
