Кондензаторът е пасивен електронен компонент с два извода, предназначен за временно съхранение на електрически заряд чрез енергията на електрическото поле.
Устройството на използваните в практиката кондензатори варира в широки граници, но те почти винаги съдържат поне два проводника, разделени от непроводящ диелектрик. При наличие на потенциална разлика между двата проводника в диелектрика възниква статично електрическо поле, в резултат на което от едната му страна се натрупва положителен, а от другата – отрицателен заряд.
Идеалният кондензатор се характеризира с една постоянна величина, наричана електрически капацитет и измервана във фаради. Капацитетът е отношението на електрическия заряд на всеки от проводниците към потенциалната разлика между тях. При реалните кондензатори през диелектрика протичат известни токове, а големината на електрическото поле е ограничена поради пробивното напрежение на диелектрика. Освен това проводниците предизвикват нежелана индуктивност и съпротивление, които понякога оказват чувствително влияние върху теоретичния модел на работа на кондензаторите.
Кондензаторите намират широко приложение в различни електрически схеми за филтриране на определени честоти, за изглаждане на изходното напрежение на захранващи блокове, Подобряване фактора на мощността в мрежата, в трептящи кръгове използвани в радиотехниката, и за много други цели.
