Корабен док или само док – инженерно съоръжение за строеж, ремонт и съхраняване на плавателни съдове или кораби, в което се правят повечето от необходимите дейности по подводните части на корпуса. Дока може да бъде плаващ, наливен или сух. Строи се от метал, железобетон или (в началото на корабостроенето) дърво и е предназначен за строеж, ремонт, транспортиране или товаро-разтоварни дейности на съдове и морскими (речни) съоръжения.
В доковете се влиза през специални врати – шлюзове. Това означава, че новото на водата в него трябва да е постоянно, независимо от нивото на морето, приливите и отливите. В сухите докове (където няма вода) се извършва технически оглед и ремонт. Съществуват различни типове докове. Най-стария от тях е мола, представляващ дълга стена пуспоредно на брега. Тя защитава брега и кораба и служи като платформа за товарене и рязтоварване. Кей (пристан, причал) — правоъгълна платформа, надлъжно на брега и съединена чрез пътека (проход) с брега. Пирс — проста платформа на колове, над водата. Пирса обикновено се прави от железобетон, макар понякога да се използват дърво или метал. Плаващите докове се издигат и спускат, заедно с нивото на морето. За да се достигне от него на брега се минава по естакада, единия край на която подвижно е укрепен на брега, а другия свободно лежи на понтон.
