Манастир или обител (от средногръцки: μοναστήριον, в свободен превод място за самота) е религиозна общност от монаси или монахини, която има свой устав и се ръководи от игумен. Манастир се нарича и комплексът от богослужебни, жилищни и стопански сгради на тази религиозна общност.
Терминът на български има и по-близката до оригинала форма монастир, която днес е архаизъм и се използва предимно от църковни автори. Българският термин обител също е архаизъм.
В западна Европа и Англия се използва термина абатство (от лат. abbatia и арамейски abba, което означава „баща“), което по своята същност е синоним на манастир. Абатствата съществуват само в западна Европа. То се различава като устройство и управление от източноправославните манастири. Те са нерядко стопански комплекси с не малка промишлено-стопанска роля. Абатство е манастир под управлението един абат. Тъй като понякога единствената съхранена сграда е църквата, думата абатство може да означава и централната манастирска църква, като например Уестминстърско абатство.
