Морска видра - онлайн пъзели
Онлайн пъзел Морска видра
Морска видра
Морската видра или кала́н (Enhydra lutris), в миналото известна и като морски бобър или камча́тски бобър е хищен морски бозайник от семейство порови, родственик на видрата. Морската видра е рядък вид, който обитава тихоокеанското крайбрежие на САЩ, Канада, Русия и Япония. Възрастните морски видри тежат между 14 и 45 kg, което ги прави най-едрите представители на семейство Порови, но за сметка на това са най-дребните морски бозайници.
Приема се, че морската видра има най-гъстата, топла и водоустойчива кожа в животинския свят, която, въпреки липсата на мастен слой, ѝ помага да поддържа температура от 38 градуса. Въпреки че може да ходи по сушата, морската видра прекарва почти целия си живот в океана. Морската видра е напълно морско животно, приспособено към живот във водата. Тя плува по гръб, докато се храни, използвайки коремчето си за маса, а когато спи, се увива във водорасли, за да не я отнесе течението.
Морските видри обитават предимно крайбрежните части на моретата, където се гмуркат за намиране на храна. Плячката включва морски безгръбначни като морски таралежи, мекотели, ракообразни, както и редица видове риба. Забелязана е употребата на камъни за разчупване на черупки и раздробяване на плячка, което прави морската видра един от малкото бозайници, използващи инструменти. В голяма част от ареала си е ключов вид, контролиращ популациите на други организми, като например морски таралежи. Хранителните навици на морската видра включват и видове храни използвани от хората, което често е причина за конкуренция между хората и видрите.
През XVIII-XIX век заради ценната си кожа, морската видра е била подложена на изтребление и днес е застрашен от изчезване вид. От първоначалната световна популация, изчислявана на 150 000 – 300 000 екземпляра, след изтребването на значителна част между 1741 и 1911 година, общата бройка на индивидите пада до около 1000 – 2000 в естествената им среда на обитание. Забраната за лов и търговия на морски видри, природозащитните усилия и редица програми за реинтродуциране на вида в места от историческия ареал, дават известни резултати и вида обитава около две трети от първоначалния си ареал.