Морските бозайници са животни от клас Бозайници, които обитават и се изхранват в морските екосистеми. Групата включва разнородни животни, като тюлени, китове, сирени, морски видри и бели мечки. Тя е неформална група, обединена само от начина си на живот в морска среда, а не представляват систематичен таксон с общ предшественик.
Адаптацията на морските бозайници към водния живот варира в широки граници между различните видови. Китовете и сирените живеят изцяло във водата и не излизат целенасочено на сушата. Тюлените водят полуводен живот – през повечето време са във водата, но трябва да излизат на сушата за важни дейности, като размножаване и линеене. И обратното – морските видри и белите мечки са адаптирани към водния живот в значително по-малка степен. В диетата на морските бозайници също има значителни различия – някои се хранят със зоопланктон, други с риба, морски мекотели или водорасли, а някои и с други бозайници. Макар броят на морските бозайници да е малък, сравнен с живеещите на сушата, те играят голяма роля в различни екосистеми, особено в поддръжката на морските екосистеми чрез регулация на популациите на видовете, използвани за храна. По тази причина опазването им е от особено значение, а в същото време 23% от видовете морски бозайници са застрашени.
Традиционно морските бозайници се ловят от хората за храна и други ресурси. Много от тях, като китовете и тюлените, стават обект и на промишлен улов, което води до рязко намаляване на популациите им, а видове, като стелеровата морска крава, морската норка, японският морски лъв и карибският тюлен монах напълно изчезват. С прекратяването на промишления улов някои видове, като сивият кит и северният морски слон, възстановяват числеността си, докато други, като бискайският кит, остават критично застрашени. Освен при целенасочения улов морските бозайници стават жертва и като страничен улов в риболова, като попадат в мрежи за риба и се удавят или умират от глад. Засиленият океански трафик води до сблъсъци между бързи кораби и едри морски бозайници. Унищожаването на местообитания също е заплаха за тях и възможностите им да откриват и улавят храната си. Например, шумовото замърсяване може да пречи на използването на ехолокация, а глобалното затопляне силно променя средата в полярните области.
