Памукът е ценна влакнодайна култура, добивана от семепъпката на няколко вида от растителния род Памук (Gossypium) – G. arboreum, G. barbadense, G. herbaceum и G. hirsutum. Представлява съвкупност от меки, пухкави щапелни влакна, изградени от около 94% целулоза, които се дължат на разрастване до 2000 пъти на епидермална клетка от семепъпката с цел да образува защита на семената от изсушаване и подобри разпространението им след узряване.
Растението, от което се добива памукът, представлява многогодишен храст, разпространен в тропическите и субтропическите региони на целия свят, включително Северна и Южна Америка, Африка и Индия. Най-голямото разнообразие на видове див памук днес съществува в Мексико, следвано от Австралия и Африка. Одомашняването на културата е протекло независимо и успоредно в Стария и Новия свят.
Влакната на памука се използват за направата на прежда или платове, използвани в текстилната промишленост. Използването на памука за плат е известно от праисторически времена. Открити са фрагменти от памучен плат, датирани от 5000 г. пр. Хр. и използвани от цивилизациите в Мексико и долината на Инд. Въпреки че се отглежда от дълбока древност, едва след изобретяването на механизираната машина за отделяне на памука от растението и зърната е станало възможно да се понижи цената на производството му. Това довежда до широкото му използване и превръщането на памука в най-използвания природен продукт, влаган в облеклото.
Настоящите оценки за световното производство възлизат на около 25 милиона тона годишно. Това показва, че памукът се добива от около 2,5% от обработваемата земя в света. Китай е най-големият производител на памук в света, но по-голямата част от продукцията му се използва за вътрешни цели. САЩ е най-големият износител в продължение на много години.
