Пустиня - онлайн пъзели
Онлайн пъзел Пустиня
Пустиня
Пустиня (от „пуст“) е географска област, в която валежите са силно ограничени и в резултат на това условията за живот на растения и животни са много тежки. Липсата на растителност оставя земната повърхност незащитена от процеса на денудация. Около една трета от площта на световната суша (50 милиона квадратни километра) е пустинна или полупустинна, като тук се включват и полярните области, където валежите са редки и които понякога са наричани полярна пустиня. Пустините се класифицират въз основа на падащите валежи, на преобладаващата температура, на причините за опустиняване или на тяхното географско положение.
Пустините се формират от процесите на изветряне, като големите вариации между дневни и нощни температури създават напрежения в скалите, които в резултат на това се натрошават. Макар че дъждът в пустините е рядък, спорадичните порои могат да предизвикат внезапни наводнения. Падащият върху горещите скали дъжд може да предизвика напукването им, а получените парчета, разпилени по терена, ерозират допълнително от вятъра. Той издига частици пясък и прах и ги превръща в пясъчни или прашни бури. Носените от вятъра песъчинки предизвикват абразия по повърхността на твърдите тела, с които се сблъскват. Скалите се заглаждат и вятърът разпределя пясъка в хомогенни отложения във вид на хоризонтални пластове или издигащи се пясъчни дюни. Други пустини са равни каменисти равнини, дребнозърнестият материал от които е отнесен от вятъра, и повърхността представлява мозайка от огладени камъни – в такива области ерозията е ограничена. Други пустинни образувания са скални оголвания, оголена основна скала и глини, отложени в миналото от течаща вода. На места могат да се образуват временни езера или солни отложения в резултат на изпаряването на водата. В пустините се срещат подземни източници на вода, като извори и просмуквания на подземни води, като около тях понякога се образуват оазиси.
Растенията и животните, обитаващи пустините, използват специални адаптации, за да оцелеят в суровата среда. Растенията обикновено са жилави и твърди с малки или липсващи листа, с водоустойчиви кутикули и често с бодли, отблъскващи животните. Някои едногодишни растения покълват, цъфтят и умират в рамките на няколко седмици след валеж, докато други оцеляват с години, развивайки дълбоки коренови системи, способни да извличат подземна влага. Животните трябва да се охлаждат и да намират достатъчно храна и вода, за да оцелеят. Много от тях са активни през нощта и се крият в сенките или под земята през горещите дни. Те са ефективни в използването на водата, като извличат основната част от храната си и отделят концентрирана урина. Някои животни остават в спящо състояние продължително време, готови да се активизират при редките валежи, когато бързо се размножават.
Хората се опитват да живеят в пустините и ограждащите ги полупустинни области от хилядолетия. Номадите придвижват своите стада според наличието на паша, а оазисите дават възможност за по-уседнал живот. Земеделието в полупустинните райони може да предизвика ерозия на почвата и е сред причините за опустиняване на нови територии. В наши дни е възможно и пустинно земеделие с помощта на изкуствено напояване, като някога пустинни области се превръщат в обработваеми земи чрез пренос на вода от съседни райони. През пустините са разработени множество търговски пътища, най-вече през големи пустини като Сахара, които традиционно са използвани от кервани с камили за пренос на стоки, като сол, злато, слонова кост, роби. В пустините се извършва и добив на полезни изкопаеми, а постоянната слънчева светлина дава възможност за добив на слънчева енергия.