Свещена Римска империя - онлайн пъзели

Онлайн пъзел Свещена Римска империя

Свещена Римска империя

Свещената Римска империя (на латински: Sacrum Romanum Imperium; на немски: Heiliges Römisches Reich) е историческо, многоетническо държавно образувание в Западна и Централна Европа, което се формира в Ранното средновековие и съществува до разпускането си през 1806 година, по време на Наполеоновите войни. Най-голямата територия на империята след 962 година е Кралство Германия, но с времето към нея са включени съседните Бохемско, Бургундско и средновековното Италианско кралство, както и множество други територии.На 25 декември 800 година папа Лъв III коронясва франкския крал Карл Велики за император, възстановявайки тази титла в Западна Европа повече от три века след края на античната Западна Римска империя през 476 година. Тя се предава в династията на Каролингите до 888 година и отново през 896 – 899 година, след което става предмет на спорове в поредица от граждански войни между местни владетели в Италия до смъртта на последния претендент Беренгар I през 924 година. Титлата е възстановена през 962 година, когато германският крал Отон I е коронясан за император, обявявайки се за наследник на Карл Велики и поставяйки началото на непрекъсната поредица императори през следващите осем столетия. Някои историци приемат коронацията на Карл Велики за начало на империята, докато други предпочитат коронацията на Отон I. Същевременно изследователите като цяло са съгласни, че институциите и принципите на империята еволюират постепенно в продължение на дълго време.За цялата история на своето съществуване Свещената Римска империя остава силно децентрализирана държава, със сложна феодална йерархична структура, обединяваща няколкостотин различни по религия, език, култура и степен на самостоятелност териториално-държавни образувания. Начело на империята стои император, чиято титла не е наследствена, а се дава на определен избраник от избирателната колегия на курфюрстите. Властта на императора никога не преминава в абсолютна и остава ограничена само до най-висшата аристокрация на Германия, а от края на 15 век – до Райхстага, представляващ интересите на основните съсловия на империята.

В ранния си период, Свещената Римска империя има характер на феодално-теократична държава, а владетелите ѝ претендират за върховната власт в християнския свят. Укрепването на Папския престол и многовековната борба за притежание на Италия, при едновременното увеличаване на властта на местните владетели в Германия, драстично отслабват централната власт в империята. В периода на Късното средновековие надделяват процесите на разпадане, които заплашват да превърнат империята в общност от полунезависими държави. Все пак, извършената в края на 15 и началото на 16 век „имперска реформа“ успява да укрепи единството на страната и оформя нов баланс на властта между императора и съсловията, което позволява на империята да се конкурира успешно с националните държави в Западна Европа. Кризите на Реформацията и на Тридесетгодишната война са преодолени с цената на засилващо се ограничаване на властта на владетеля и превръщането на общосъсловния Райхстаг в основен елемент на имперската структура. В периода на Новото време, в империята съвместно съществуват няколко вероизповедания, запазва се самостоятелността на отделните владения, от които е съставена, както и традиционните права и привилегии на съсловията. За сметка на това, империята губи способностите си за експанзия, засилване на централната власт и водене на нападателни войни. Развитието на големите германски херцогства по пътя на вътрешната консолидация и формирането на тяхна собствена държавност влиза в противоречие с традиционната структура на империята, което довежда до застой на централните институции и разпадането на имперската система през 18 век. Свещената Римска империя просъществува до 1806 г. и е унищожена по време на Наполеоновите войни, когато е образуван Рейнския съюз, а последният император Франц II абдикира.