Ступа (от санскрит – буквално „куп, насип“) е постройка с конусовиден или пирамидален силует – монументален обект на почит разпространен във всички будистки култури.
Преди будизма подобни съоръжения са изграждани на гробни могили на царе и вождове. Счита се, че за първи в будизма ступа е построена за съхранение на мощи на историческия Буда Шакямуни. По този пример започват да се строят будистки ступи – в началото за съхранение на реликви (мощи на монаси, дхарма текстове и пр.), а по-късно само като обект на религиозен култ. Под една или друга форма ступите присъстват във всички будистки култури. В Индия се използват също думите гарбха, дагоба, топе, на тибетски се нарича чортен, а на тайски език – чеди. За далекоизточните култури такава роля играе пагодата (в която обаче може да се влиза).
В търсене на културен паралел историческите изследвания често разглеждат ступите като надгробни могили и реликвариуми, сравнявани са с хиндуистки паметници, а също и със срещаните на територията на Русия и Средна Азия кургани и др. Будиските учители обаче разглеждат смисъла и ползата от строежа на ступи в значително по-широк контекст. Според ученията ступата представлява самия просветлен ум на Буда. Разглежда се като съвършен израз на просветлението и според различни учения в елементите ѝ са символично представени трите скъпоценности, четирите благородни истини, петте елемента, от които е съставен светът, респективно петте вида просветлена мъдрост, десетте Бодхисатва нива, както и всички други аспекти на просветлението. Също така се счита, че участието в изграждане на ступа, обикалянето и медитирането около нея, дори и самото фокусиране на ума върху нея носи благословия и е част от будистката практика.
