Животът е свойство, отличаващо обектите, които извършват биологични процеси, от тези, които не извършват – поради прекратяване на тези процеси (смърт) или тъй като никога не са ги извършвали (нежива природа).
В биологията, науката, изучаваща живите организми, животът е характеристиката, отличаваща активните организми от неорганичната материя. В живите организми протича метаболизъм, намират се в състояние на хомеостаза, имат способност за растеж, реагират на стимули, размножават се и, чрез естествен отбор се адаптират към окръжаващата ги среда в последователните поколения. По-сложните организми могат да общуват по различни начини. Множеството разнородни форми на живот образуват биосферата на Земята, като характеристиките, общи за всички тези организми – растения, животни, гъби, протисти, археа и бактерии – са сложната клетъчна организация, базирана на въглерода и водата, и наследствената генетична информация.
Във философията и религията съществуват различни възгледи за характера на живота. При тях водещи са проблемите за връзките на живота със съществуването и съзнанието. Някои философски школи и религиозни течения не признават съществуването на такова нещо като „нежива природа“, като често психическия предшества органическия живот, и е негова причина, а не следствие.
