Захарите са група вещества със сладък вкус и сходна химична структура, повечето от които се използват за храна. Те са въглехидрати и включват в състава си въглерод, водород и кислород.
Съществуват различни видове захари, получени от различни източници. Простите захари се наричат монозахариди – глюкоза (наричана също декстроза), фруктоза и галактоза. Гранулираната захар, която най-често се използва в чист вид за храна, е дизахаридът захароза (сукроза), който в тялото се разлага на глюкоза и фруктоза. Други често срещани дизахариди са малтозата и лактозата. Някои вещества с различен химичен строеж също имат сладък вкус, но не се определят като захари. Част от тях се използват като нискокалорични заместители на захарите и се наричат изкуствени подсладители.
Природните захари съдържат шест или дванадесет въглеродни атома. Те са кристални, лесно разтворими във вода и имат сладък вкус. Когато съдържат пет въглеродни атома, захарите се наричат пентози, а когато съдържат шест въглеродни атома хексози. В зависимост от взаимното разположение на карбонилната и хидроксилните групи биват алдопентози (алдохексози) и кетопентози (кетохексози). Съществуват още триози (с три въглеродни атома – глицералдехид и дихидроксиацетон), тетрози (с четири въглеродни атома – еритроза, еритрулоза), хептози (със седем въглеродни атома – седохептоза и седухептулоза). В скобите са посочени алдозите и кетозите на съответните примери.
Захарите присъстват в тъканите на повечето растения, но концентрацията им е достатъчна за ефективно извличане в захарната тръстика и захарното цвекло. Захарната тръстика се отглежда в тропическите области на Далечния изток от Древността, но масовото ѝ производство започва през XVIII век в Америка. По това време захарта в чист вид за пръв път става достъпна за по-широки кръгове от населението, които дотогава използват като подсладител главно пчелен мед. Захарното цвекло, което може да се отглежда и при по-хладен климат, започва да се използва през XIX век, когато е развита технологията за неговата обработка. Общото световно производство на захар през 2011 година е около 168 милиона тона.
С нарастване консумацията на захар през втората половина на XX век изследователите започват да проучват дали диета с високо съдържание на захар, особено на рафинирана захар, е вредна за човешкото здраве. Прекомерната консумация на захар се свързва с появата на затлъстяване, диабет, сърдечно-съдови заболявания и кариес. Многобройни проучвания се опитват да изяснят тези последици, но с различни резултати, главно поради трудността да се намерят популации, които консумират малко или никаква захар, за да се използват като контролни. През 2015 г. Световната здравна организация препоръча възрастните и децата да намалят приема на свободни захари до по-малко от 10% от общия им енергиен прием, и насърчава намаляването му до под 5%."
