Хартията е тънък, плосък материал във формата на лист, използван за писане, рисуване, печатане, пакетиране, почистване и др. Произвежда се чрез пресоването на влажни растителни влакна, съдържащи целулоза. Когато влакната изсъхват те остават слепени обиковено без допълнително свързващо средство, основно благодарение на водородните връзки и донякъде на това, че те са преплетени. За добиването на целулозата най-често използваният материал е дървесна маса от подходящи дървесни видове – с мека дървесина като например смърч, ела, бор, но могат да се използват и други растителни влакна – от памук, лен, коноп и оризова слама. За производството на хартия се използват видовете дървесина от култивирани гори, които са по-точно отпадъчен дървен материал и трудно могат да бъдат употребени за друга цел. Така тази непотребна част от дървения материал се използва като суровина за хартиената промишленост. Втората важна суровина за производството на хартия е рециклиран или вторичен влакнест материал, получен от отпадъчна хартия и използван картон.
Хартията и процесът на производство от целулоза е открит в Китай в началото на II век по време на династията Хан Производството на хартия достига до пределите на средновековна Европа през Ал Андалус (днешна Испания и Португалия) през X век. Подобряването на качеството на хартията по-късно допринася за успеха на Йоханес Гутенберг в създаването на модерното книгопечатане.
