Сладостта (усещането за сладко) е основен вкус, който най-често се възприема, когато се ядат храни, богати на захари. Сладките вкусове обикновено се считат за приятни, освен когато са в излишък. В допълнение към захарите като захароза, много други химически съединения са сладки, включително алдехиди и кетони. Някои са сладки в много ниски концентрации, което позволява използването им като некалорични заместители на захарта. Такива подсладители без захар включват захарин и аспартам. Други съединения, като например миракулин, могат да променят възприемането на самата сладост.
Възприеманата интензивност на захарите и високоефективните подсладители, като аспартам и неохесперидин дихидрохалкон, са наследствени, като генният ефект представлява приблизително 30% от вариацията.Хемосензорната основа (хемосензор – специализирана сензорна рецепторна клетка, която трансдуцира химично вещество, ендогенно или индуцирано, за да генерира биологичен сигнал) за откриване на сладостта, която варира както между индивидите, така и от видовете, започва да се разбира едва от края на 20 век. Един теоретичен модел на сладостта е теорията за многоточковото свързване, която включва множество места на свързване между рецептора за сладост и сладкото вещество.
