Грейпфрутът (Citrus paradisi), (райски цитрус) е вечнозелено дърво от семейство Седефчеви. Популярното му название „грейпфрут“ се дължи на неправилното класифициране на плодовете му като разновидност на гроздето от английския ботаник Джон Лунан. Ботаническото си име растението получава едва през 1837 г. от Джеймс Макфейдън, който го обособява като самостоятелен вид, но дотогава вече названието „грейпфрут“ е навлязло в масова употреба.
Грейпфрутът вирее най-добре в тропичните и субтропичните райони. За пръв път растението е открито от европейците на остров Барбадос и на Ямайка в края на 18 в. В началото на 19 в. е пренесено във Флорида, където намира особено благоприятни условия за развитие. В наши дни най-големите производители на грейпфрут са САЩ, Израел, ЮАР, Аржентина, Япония, Индия, Кипър.
Грейпфрутовото дърво израства обикновено до 5 – 6 м, старите дървета обаче могат да достигнат височина до 13 – 15 м. Дървото има тъмнозелени листа и цъфти в бяло. Предполага се, че растението се е появило при естественото кръстосване на портокал и помело. Плодовете му тежат 300 – 600 грама, но се срещат и с гигантски размери до 6 кг. Имат тънка, жълта или жълто-оранжева кора, която отделя етерични масла, използвани в козметиката. Вътрешността е сочна, ароматна, с жълт, бледорозов или червен цвят. Има кисело-сладък вкус с характерен горчив привкус, който се дължи на по-голямото съдържание на киселини и по-малко захароза и фруктоза в сравнение с други цитрусови плодове (портокали и мандарини). Плодовете съдържат много витамин C, минерали, микроелементи и антиоксиданти и имат лечебни свойства – помагат за усилване на имунната защита, възпрепятстват развитието на ракови, сърдечно-съдови заболявания, остеопороза.
