Хлябът е тестено изделие, съдържащо минимум 2 съставки – брашно и вода, приготвено посредством изпичане или обработка с пара.
Брашното, което се използва за приготвянето на хляб, се добива от различни зърнено-житни култури (обикновено пшеничено, ечемичено, овесено, царевично или ръжено). Хлябът може да се приготвя в различни форми и с различен състав, пълнеж и добавки. Това създава допълнително разнообразие на видовете и използваните имена в различните части на света (съществуват над 500 вида хляб). Въпреки това разнообразие, хлябът се произвежда предимно от втасало с хлебна мая (дрожди) или квас тесто с добавена сол. Обичайната рецепта е: на 1 kg брашно – около 600 g вода, 1 ч.л. сол, мая и следва приготвяне на тесто, което втасва при температура 35 – 38 °C в продължение на 35 – 45 минути, след което се пече при температура от 190 до 245 °C в зависимост от вида на хляба. Хлябът може да е от „бял“ до „черен“, обикновен или формован и да съдържа добавки като сушени домати, зеленчуци, плодове, маслини, зърна от слънчоглед, тиква, пшеница, сусам, лен и други, както и масло, мляко, яйца и т.н. Специализираните места, където се продава хляб, се наричат хлебарници, а където се прави хлябът – хлебопекарни.
Много народи използват хляба като символ в различни обреди и ритуали. Християните го наричат „плътта Христова“. В България той е символ на гостоприемство и по традиция официални гости се посрещат с хляб и сол, или с хляб и мед.
Пресният ръчно изработен и неформован (опечен във формоващ съд) хляб често е предпочитан, защото се отличава с аромат, вкус и вид. Запазването на свежестта на хляба е важно, защото той загубва качествата си, когато изсъхне. За тази цел може да се продава загънат в хартия и се съхранява в специална кутия за хляб. Съхраняването в целофанов плик или плик от найлон го запарва и е предпоставка за заболяване от така наречената „картофена болест“ на хляба. Ако хлябът се съхранява в топло, влажно и непроветриво място, той мухлясва и става непригоден за консумация. Многото дребни частици от хляба, които остават след рязане или хранене, се наричат трохи, докато по-големите части се наричат хапки или къшеи. Меката вътрешна част на хляба се нарича среда, а външната твърда част – кора, която бива горна и долна (двете са с различен вкус).
